Основни исторически факти
1. Кога избухва въстанието?
Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април 1876 г. в Копривщица, след опит за арест на Тодор Каблешков.
2. Кой го организира?
Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, който първоначално планира масово въстание за началото на месец май 1876 г.
3. Революционните окръзи
Според плана Българските земи са разделени на пет революционни окръга:
- Търновски – апостол: Стефан Стамболов
- Сливенски – Иларион Драгостинов
- Врачански – Стоян Заимов
- Пловдивски (Панагюрски) – Панайот Волов, по-късно Георги Бенковски
- Софийски – планиран, но неосъществен
4. Общо събрание в Оборище
На 14 април 1876 г. в местността Оборище се провежда събрание, което гласува пълномощия на Георги Бенковски и определя датата 1 май за начало. Предателство обаче ускорява действията и води до ранното му избухване.
5. Начало в Копривщица – „Кървавото писмо“
След превземането на конака на 20 април, Тодор Каблешков изпраща до Панагюрище прочутото „Кърваво писмо“, написанo с кръвта на убит заптие, с което известява за започналото въстание.
6. Център на въстанието – Панагюрище
Панагюрище става сърцето на бунта. Там се освещава знамето, ушито от Райна Княгиня. В същото време Бенковски сформира легендарната Хвърковатата чета.
7. Основни сражения и трагедии
Въстанието обхваща Средногорието, Родопите и Търновско. Най-драматичните събития:
- Клисура – пада на 26 април, бива опожарена.
- Панагюрище – превзето и изгорено на 30 април.
- Батак – унищожен на 5 май; стотици българи са жестоко избити.
- Брацигово – пада на 7 май.
- Перущица – белязана от героичната саможертва на жители като Кочо Честименски.
8. Търновският край – Дряновската епопея
Четата на поп Харитон и Бачо Киро се укрепва в Дряновския манастир. Героите отбраняват манастира цели 9 дни, но накрая обсадата е пробита от над 10 000 османски войници.
9. Резултат от въстанието
Въстанието е жестоко потушено до края на май 1876 г. Жертвите са огромни и според различни източници варират от 10 000 – 12 000 (странични наблюдатели) до над 30 000 – 60 000 българи според родните изследователи.
10. Историческо значение
Въпреки военния неуспех, въстанието постига своя върховен политически ефект: предизвиква огромен международен отзвук в Европа (т.нар. "Българска агитация"), води до свикването на Цариградската конференция и става директна прелюдия към Руско-турската освободителна война (1877–1878).